Pravoslavlje ili nacionalizam

[Exile]

???, ?? ?? ???????: http://www.svetijakov.org/forum/index.php/topic,297.0.html

???? ?? ????????? ?? ???? ???? ?? ???? ?????????? (?? ?? ?? ?? ??????? ???? ?????????? ????????? ?????? ? ???? ???????), ? ???? ?? ?????? ?? ???? ''??????????? ??? ????????????''.

????? ?? ?? ??? ???? ??? ???? ???????...

hm, nisam imao nameru da zapo?nem novu temu, samo sam hteo da skrenem pažnju na mogu?u generalizaciju da nije sve baš tako crno belo, by the way ja sam zapo?eo ovu temu. Poštovanje, svako dobro

[Ђакон Ненад М. Јовановић]

Очигледно је да ја нисам разумео Вашу намеру.

Узгред, то што сте отворили ову тему (на чему сам Вам ја благодаран) само показује да можете да отворите и неку другу, у којој не би морали да учествујемо (уколико нас не мотивише као ова) и ми које интересује светосавски национализам, тј. ''Православље или национализам''.

Иначе, ја не страхујем да би уважени Протомајстор овде могао себи да дозволи да западне у такву врсту генерализације, тј. уверен сам да је способан да разликује у велики број нијанси сиве између две крајности које Ви помињете.

Процењујем само на основу пар његових порука које сам овде прочитао, наравно...

[Rayela]

??? ?? ???? ???? ?? ?????????? ???? ????! ????????????? ?? ??????, ????? ???? ?????????? ???????? - ??? ??? ?? ?? ??? ?????? ?????????????? ????? ???????????? ?????? ??????? ?? ?????????? ?? ??????. ?? ?? ?? ???? ???? ????????? ??????? ??????.

? ???? ????? ????????? ?????????? ? ??????? ???? ?????? ?????? ?.?.?.

???? ?? ??????? ??????? ?????, ??? ?? ?? ???? ?? ???? ???? ?????, ???? ?? ? ?????? ? ??????? ? ?????? ?? ????? ??????!

??? ??? ????? ?? ?? ??? ????? ??????? ?? ?????? ?? ????? ????? ???? ?? ?? ??? ?? ????, ???? ?? ????????, ????? ?? ?????????? ? ?????, ? ????? ? ?????, ? ???????????, ? ???????; ????? ?? ? ???, ? ?? ????? ?? ??????? ?? ????, ???? ?? ??? ?????, ??? ??????????? ?? ???. ????.

?????? ?? ?? ?? ???? ????????, ??? ????? ?? ? ?????? ????? ????????? ????????? ???? ????? ???????

??????? ???????? ??????? ? ????? ???????? ??????? ??? ????? ????? ???????? ????? ???????? ????? ????? ? ????? ????.

????? ?? ??? ???? ?????? ????????????? ????? ????? ???? ? ???? ????????

????? ?? ???? ???? ?????, ??? ??????? ?? ????? ?? ??????? ????? ????? ? ????, ?? ?? ??? ?? ?? ???????.  8)

.[quote name="??????? ???????] ?????????? ?????' date=' ??? ?????? ????????, ??????? ? ?????????? ???????? ?? ?? ????????? ????????, ?? ????????? ?????? ??????? ?????? ???????? ???? "??????? ???????", ? ? ?????? ??????? ?????? ?????????? ? ???????????.[/quote']

?????, ??? ?? ?? ??? ??????? ???? ????? ? ?????????, ?? ??? ?? ??????? ??????? ?? ?? ?? ???? ???? ???????? ? ?? ?? ?? ????.

????? ?? ???? ??????? ???????? ?? ??????????? ???????????, ??? ?? ???????? ????????? ?? ??? ???, ??? ???? ?? ??????? ?? ?? ???? ??????????? ????????? ?? ???????

????? ?? ???? ?????? ????? ???? ? ?????? "????" ??????

Da li ti prenebregavash cinjenicu da su srpski gradjani i neki ljudi koji su muslimani,katolici, ali i Jevreji,protestanti,

verovatno ima i nekoliko budista? Kako treba da se odnosimo prema njima? Da im objasnjavamo da je jedino nashe

Svetosavlje prava stvar i da su po toj logici oni gradjani drugog reda?Usput i da im citiramo pametne misli jednog

ratnog zlocinca?

Molila bih te da mi objasnish koju tu jednu veru hoce ovi cionisti ( i sto bre cionisti,valjda i ne znash ko su cionisti,pomeshao

si sa CIA )da nam nametnu? Koje su oni vere? O kome ti uopste govorish.

Usput,samo su se Hitlerovi nauchnici bavili gentikom i odredjivali koja genetika ide u logore a koja je arijevska.

Ja se samo nadam da ti ne predajesh u skoli deci veronauku. Usput, zaprepascena sam da se ovde citira

Titov psihijatar.Samo fali da pocnes da pevash slavopojke u cast i slavu Titovog generala.

?? ??? ??? ??????? ?? ???????? ?????? ? ?????? ???????? ? ????? ????????? ????, ??? ????? ?????? ??? ?? ??? ???????? ?? ?????? ?92 ??? ???? ?????? ?????????.

?????? ??? ??? ????? ?? ?????????? ?? ?? ???? ?????????? ? ????? ??????? ???????. ?????? ?? ????, ??? ?? ?? ???? ?? ????????? ????? ?????? ?? ?????????? ???? ??? ???? ???? ''?????'' ?????? ?????? ?????????...

??? ?? ???? ????? ?????? ?????????

Da nije protomajstor pomenuo tog coveka ,jednostavno ne bi ni bilo diskusije  oko miki maus suda.

Mozda je mogao da nadje neki bolji i uverljiviji izvor da bi dokumentovao sta zeli da kaze.

Ja,Rayela, volim Srbiju, moj identitet je Svetosavlje,htela ili ne htela tako je, iz prostog razloga

sto mi Srbi nemamo nista drugo do Svetosavlja i epike oko Kosovskog Boja. Takva nam je sudbina,

usud i tu covek ne moze nista da menja

Inache, u vezi boldovane rechenice, mozda bi bilo najbolje da napravite i objavite neki pravilnik ili uredbu

sta i kako ovde sme da se pishe. Ja zasigurno necu menjati svoj nacin razmisljanja niti u vezi pravoslavlja,

Bugara /( usput ja sam iz Zajecara koji je 4 km udaljen od bugarske granice pa cesh dozvoliti mogucnost

da i moji preci imaju svoja iskustva sa bracom Bugarima, a volim svoje pretke pa im verujem vishe nego

nekim zapisima ljudi koje ne poznajem, a i do danas se nista nije promenilo u medjuljudskim odnosima).

Forum kao forum samo moze da opstane i da bude zanimljiv ako ljudi smeju da iznose i svoje vidjenje

vere. Ti mene upozoravash na nachin kojim se obracam protomajstoru..Njega nisi upozorio da je njegov

post cista ksenofobija.

[Exile]

drage dame, i malo manja draga gospodo, kao urednik mi je obaveza da vas pozovem da se malo smirite, ovde nama mesta ni za gibanicare ni za zene u crnom, vec se ocekuje konstruktivnost, i da uz Boziju pomoc dodjemo do neko ispravnog, zajednickog stava

[Rayela]

drage dame, i malo manja draga gospodo, kao urednik mi je obaveza da vas pozovem da se malo smirite, ovde nama mesta ni za gibanicare ni za zene u crnom, vec se ocekuje konstruktivnost, i da uz Boziju pomoc dodjemo do neko ispravnog, zajednickog stava

Doci cemo jednog dana, ali ce dan  jako,jako dugo trajati

Enivej ,mislim da je moguce da covek bude i patriota i vernik, a da pri tome ne zaboravlja da postoje

i vernici drugih veroispovesti.

Patriota i vernik nikako ne iskljucuju jedno drugo, samo se lepo dopunjuju.

Meni je izraz patriota nekako prikladniji od rechi nacionalist ( ne znam tacno zasto, ali su nam

verovatno mediji, a narocito politicki korektno izrazavanje uturili u glavu da "nacion" ima nekavu

negativnu konotaciju.

[Протомајстор]

Eво два цитата од св Николаја Жичког:

Како се још греши против вере у једнога Бога?

Када поступамо тако да нам стомак постане бог прекомерним једењем и пијењем (Филип. III, 19), или новац, или имање (Кол. III, 5), или наша сопствена личност, или држава, или нација, цивилизација и др

...

Зашто се Црква зове васељенском?

Зато што она није ограничена ни простором, ни временом, ни расом, ни језиком. Она се обраћа читавом човечанству. Васкрсли Господ је упутио своје апостоле: „Идите и научите све народе" ... (Мат. XXVIII, 19)..

Мислим да је јасно да етнофилетизму нема места у православљу, нарочито данас.

Такође мислим, да РПЦ има издвојено мишљење по том питању, мада можда и грешим.

Када ветар дува, дрво се највише узда у своје корење, а тренутно ветар дува ли дува!

Верујем да не би данас претекло ниједног светосавца да смо у најтежа времена само гледали у Небо, а запостављали егзистенцију.

Ја јесам родољуб (националиста) и јесам ксенофобичан, али тај страх је за моју браћу Србе, која блејећи у ТВ и продајући веру за вечеру, срљају равно у пакао.

Ксенофобичан је сваки нормалан Србин који воли ону земљу на коју се истресао "милосрдни анђео" и коју је потресала "Олуја" и који је поцрвенео пред својим претцима гледајући ову слику са Косова.

Дакле, кроз историју су нам нападајући Веру, нападали и народ - и обрнуто.

Све је то повезано.

[Милан Меденица :)]

??????? ?? ?? ?? ????? ???????? ???????? ?????????? ?? ??? ? ??????? ??????? ???? ??????? ? ????, ? ???????????? ????????????.

samo se u ovome ne slazem sa tobom, i tu delimicno. verujem da nam se nisu desila prethodna vremena, ne bi neki od nas, ukljucujuci i mene, zavapili za Crkvom, iako sam je trazio vec 5 godina u to vreme.posto smo obezbozen narod, udarac na egzistenciju nas je najvecm delom odveo putem kriminalnih radnji, ne i ravno u Pravoslavlje. pod kriminalnim radnjama smatram kursne razlike, sivu ekonomiju, tajkunske poslodavce i sve ono sto se izrodilo tokom '90 i sad ima svoje otelotvorenje.na pitanje ili ili cu odgovoriti Pravoslavlje, da je malo drugacije, rekao bih i nacionalizam. sta mu fali ako ne vodi i nacional-socijalizam, poznatiji kao nacizam. da, imali smo ga ovde.

[Exile]

tako ti je to đakone kad ne vidiš onoga sa kime diskutuješ, nego se čitamo ovako, da je tako moglo, Sabori bi se dopisno održavali...

[PD]

Postovanje svim diskutantima ove teme, ne mogu da se secam sta je tacno ko rekao od pocetka jer evo iscitah sve u jednom dahu. Nije cudo sto nam se dogadja kad i nakon svega mi osudjujemo nekoga kome jos uvek nije izrecena kazna, otkud nam to pravo.

Neverovatno je sta mogu mediji i 50 godina komunizma ucinise Srpskom narodu. Evo izgleda da su postigli cilj da se mi sami sebe stidimo ko smo i sto smo....Nije lako biti hriscanin i ljubiti bliznjeg svoga kao samog sebe...nije lako prastaati i ako on tebe macem ti njega hlebom. Meni nije lako ali pokusavam svakodnevno. Ja sam Srpkinja-Pravoslavne veroispovesti. Da li sam po tome nacionalista ili nacionalno nastrojena, mnogi misle da jesam a to iz razloga sto ne dozvoljavam da neko osudjuje ceo moj Srpski narod zbog pojedinca. Nema naroda u kojem nema pojedinaca koji su pocinili zlocin pa ne cujem nesto da je taj narod proglasen genocidnim ni zlocinackim osim mozda Nemaca u Drugom Svetskom Ratu. Kako narod koji je pocinio tolike zlocine je jedini narod koji je izgubio pradedovsko ognjiste-gde je postojao vekovima i sada vise ne postoji na tim terenima ili ga nece biti za nekih 10-15 godina kad ono starcadi ode bogu na istinu. (Ovde misim na Raspeto Kosovo i Srpsku Krajinu). Vidim kako se mi medjusobno osudjujemo unapred pre izreke suda da smo zlocinci, ne videh druge da to cine. Sto god se kaze za Srpski-Pravoslavni interes odmah je proglaseno nacionalizmom od strane nasih politicara pa tako to zazivi nazalost i u narodu. Ne bih vise o politici ali klasican primer sta nam politika radi i da smo toliko podlozni je primer bratskog Bugarskog naroda koji je prihvatio nase crkveno-dostojnike i postuje Svetosavlje iako drzavne vlasti ni jedne ni druge zemlje nisu bile naklonjene jedna drugoj. Ne cinimo uvek iste greske, ucimo se na greskama iz proslosti. Dakle pitanje je Pravoslavlje ili nacionalizam.....Pravoslavlje prvo pa onda nacija ali ne negirati ni jedno ni drugo. Kad bi se svi pridrzavali ucenja pravoslavnog na zemlji bi vladao mir i blagostanje.

DAJ BOZE DA SE SRBIN OBOZI, UMNOZI I SLOZI.

[Ђакон Ненад М. Јовановић]

Ево и речи Димитрија В. Љотића на ову тему:

''Наш национализам није од оне врсте која кити груди значкама свију патриотских друштава и најгрлатије виче пред свим родољубивим парадама. По нашем схватању национализам је решавање најтежих народних проблема, дакле привредних и социјалних, и то на такав начин да се уместо искоришћавања прелазних мера, варљивих обећања, великих фраза, створе солидни темељи за рад на општем народном благостању.''

[PD]

Srpski Nacionalizam

Srpski, svetosavski nacionalizam smatra Boga i Bozju pravdu za svoju najvecu svetinju i najglavniju vrednost.

Citat iz knjige "Misli Prepodobnog Oca Justina Celijskog".

[Rayela]

Brate arhitekto, jevrejska loza se potencira da bi se videlo Avramovo potomstvo, a samim tim da dolazi do ispunjenja Starog Zaveta, e sad ko je kome bliži da li bugari nama ili indusi, i to je pitanje...

?????? ????? ???? ?? ?????? ???? ?????????? ????? ???????? "?????????????" - ???? ?? ??????.

Za izraz Indoevropaljani znam samo u smislu da se i slovenski jezici ubrajaju u indoevropske jezike.

Za indoevropsku nacionalnost nikada nisam cula, a i ne moze da postoji.

To za jezik jeste tachno, ali se tu i pricha i zavrshava.

[draganmk]

zdravo prekrasna tema..............za razmisluvanje predlagam eden tekst od eden bugarski sajt prezemen od nekoj ruski...............mislam vo se krijat vistinskite odgovori  na ovaa tema ,.................Православието през погледа на южноамериканец

19.05.09 | О. Алекс Аедо Вилугрон, Чили

Е-мейл Печат ПДФ

Това есе не претендира нито за историческо свидетелство, нито за изследване на духовното и културното наследство на Православието в Южна Америка. То изразява личната гледна точка на един свещеник-мисионер, кореняк чилиец, който по Божията милост вече 22 години служи на Православната църква, непрекъснато открива за себе си съкровищата на Православието и ги предава на хората от южноамериканската култура.

Един уважаем епископ от Йерусалимската патриаршия, изказвайки се пред палестинците, живеещи в Чили, каза нещо много вярно: "Църквата не може да съществува без родина".

През 2000 година аз бях на поклонническо пътуване в Гърция и Светата Земя. В Атина попитах една дама: "Какво е по-важно за Вас – да бъдете православна или гъркиня?" Тя ми каза тъкмо това, което се страхувах да чуя: "Отче, та това е едно и също". Отговорих й, че аз, например, не съм грък, но съм православен.

След осем години се случи същото. В болницата в Сантяго се запознах с лекарка-анестезиолог, родена в Русия. Тя искрено се изуми, че пред нея стои православен свещеник, който не е руснак. Попитах я дали е православна. Отговорът беше: "Разбира се! Нали съм рускиня!". В този момент си помислих: аз не съм руснак, но съм православен.

Православието в нашата страна и на нашия континент бе донесено от араби (предимно палестинци), гърци, руснаци и в по-малка степен от румънци. Първите емигранти напуснаха страните си поради политически и социални конфликти. В чужбина те не изгубиха вярата си, но съвсем не се грижеха за разпространяването й. Общините на православните емигранти гледаха чилийците с недоверие и затваряха пред тях вратите на храмовете си, за да пазят чистотата на културата си. Някои храмове и досега изглеждат като крепости. Още преди двайсетина години моите съотечественици, интересуващи се от Православието, трябваше да наблюдават богослуженията през прозореца. Така че ние, православните чилийци, южноамериканците, не сме плод на мисионерски труд, а на своебразно "самомисионерство".

Държавите, открай време изповядващи Православието, са канонична територия на определена Патриаршия. Например всички православни енории в Русия са под юрисдикцията на Руската православна църква. В Южна Америка ситуацията е друга. През епохата на Вселенските Събори тя не е била известна на Стария свят. Експедициите на Христофор Колумб са станали реалност едва пет века по-късно. Може да се каже, че нашият континент е канонична територия на всички Църкви и заедно с това – на нито една от тях. Понякога един регион се подчинява на юрисдикцията на няколко Православни църкви. Например в столицата на съседната Аржентина има резиденции на управляващите архиереи на Константинополската, Антиохийската и Московската патриаршии. В Чили е само катедрата на главата на епархията на Антиохийската църква, смятащ себе си за върховна власт над всички православни енории.

В южноамериканския регион поместните Църкви демонстрират неспособност да работят заедно. Тук проличават междунационалните и междуцърковните разногласия. Деструктивна роля играе желание на някои Църкви да се покажат по-добри от другите. Константинополската патриаршия по всякакъв начин ни внушава, че притежава палмата на първенството. При това гърците не са пример за светост и упорито не признават нашето право да извършваме богослужение на испански език, за разлика от Руската и Антиохийската църкви. Вярващите преминават от една община в друга, докато не намерят подходяща среда.

В началото на 1980-те години аз пристигнах в Сантяго от чилийския юг с намерение да следвам в Богословския факултет на столичния Католически университет и да се запозная с Православната църква, която нямаше никакво присъствие в моя край. Тогава ме прие антиохийската община. Под омофора й аз служех на Бога 18 години. Когато Буенос-Айреският и Южно-Американски митрополит Александър от Руската задгранична църква ми предложи да премина под негова юрисдикция, аз с благодарност се съгласих. Владика Александър бе забележителен пастир. Неговата кончина в 2005 г. и досега е извор на скръб за нас.

С чувство на радост, смесено с носталгия и малко тъга, си спомням за първото си участие в православното тайнство кръщение, причастяване и миропомазване, когато ние с моята годеница се присъединихме към Православието. А първата сватба по православен обред, на която присъствах, бе собствената ми венчавка. Извърши я първият православен свещеник-чилиец, приснопаметният отец Йоан Боденбург Малдоналдо. Винаги съм искал да видя дяконска хиротония, но първото тайнство в моя живот беше моето собствено ръкоположение. Същото стана и със свещеническата хиротония. Аз само я представях във въображението си, докато на 26 октомври 1986 г. викарият на Антиохийския патриарх в Чили епископ Гавриил (Фадул), днес вече покойник, не ме възведе в свещенически сан.

Често си мисля за историята на Рут от Стария Завет. След като изгубила мъжа си, тази млада и красива моавитянка, за да нахрани свекървата си, започнала да събира изпадналите класове на нивата на богаташа Вооз. И ние сякаш овдовяхме, когато разбрахме, че Църквата, към която принадлежим по рождение, е далеч от истинската вяра. Подобно на Рут, ние събирахме класовете на Православието, изпаднали от ръцете на гърци, араби и руснаци. Една община ни научи на хоровото пеене, от другата научихме за тропарите, от третата – за кондаците, четвъртата ни показа богослужебните одежди, от петата научихме как се извършват богослуженията през Страстната седмица. Потресоха ни руските икони, от които светиите гледат мълчаливо с тайнствен поглед. Общувахме с православни свещеници, понякога пристигащи в Чили, с руските съпруги на чилийците. Лека полека събрахме толкова класове, колкото е необходимо, за да се изпече хляб. Не ни достига само щастливия край на историята на Рут, когато Вооз бил запленен от красотата на бедната вдовица и се оженил за нея.

Приоритетното направление на нашата дейност е привличането на младите хора към църковния живот. Надявам се, че нито един млад чилиец няма да повтори моята съдба и неговата сватба и още повече ръкоположението му няма да бъдат първите му православни обреди. Немалко сили влагаме в създаването на пълноценна енория. Вярвам, че подобно на Вооз, обикнал Рут, когато видял красотата й, йерарсите на Църквата ще обикнат нашата млада енория, радваща хората и утешаваща ги при обиди, предизвикани понякога от общуването с представителите на братските православни народи. Ако Господ е искал да сме гърци, щяхме да се родим в Гърция, ако е искал да ни види араби, щяхме да се появим на бял свят в Близкия Изток, ако е желаел да бъдем деца на някой от многобройните народи на Руската Федерация, Той щеше да ни засели в тази велика страна. Но Господ ни е създал южноамериканци. Ние практически без ничия помощ се приобщихме към истинската вяра и сме призвани да разпространяваме православната традиция тук, в нашата родина.

Но защо ни привлича Православието и Православната църква?

Тук трябва да кажем, че за нас, живеещите на Запад, е характерен аристотеловият, томисткият начин на мислене. Ние сме склонни към анализ, разделяме едно цяло на елементи и след сложно търсене на интеграцията в края на краищата осъзнаваме, че цялото е нещо повече от сумата на съставните части. Така сме стигнали до извода, че политиката не е свързана с областта на религията, че религията не се съотнася с гражданската сфера, че частното е слабо свързано с общественото. В нашите страни има религиозна свобода, но религиозният фактор не сплотява, а напротив – разединява обществото. Държавата страни от решаването на въпросите, свързани с религията. Незабележимо религиозната свобода се превръща в преграда за религиозния живот.

В такива условия вярата става нетрайна, възниква несъответствие между това, как живее човек и в какво вярва. Възникват християнски движения, които игнорират натрупаните научни знания и обръщат гръб на историята.

Религиозната свобода е призната като ценност, но се възприема като всепозволеност. Тя предизвиква радост и същевременно страх. Това е плод на социалния мир, но не така, както както са го разбирали светите отци, според които мирът е купен с кръвта на мъчениците - семе за нови християни. Мирът не е просто липса на война, а сливане на човека със своята култура, резултат на обединението на хората, способни за взаимна обич и трансцендентност.

И ето, живеейки в тази реалност, ние се срещнахме с Православието, със "Светлината, дошла от висините на Изтока". Ние видяхме, че православният човек свързва своята вяра с културата, че може да познае света в неговата цялост, да съвмести частното и общественото, разума и чувствата, земното и небесното. Вярващите, разочаровали се от своите общини, идват в православните енории и виждат онова, което навремето порази нас: тържествеността на литургията, тишината на молитвата, иконографията, благоуханието на тамяна, свещеното пространство, където разцъфтяват възвишени чувства, сплотеността на общината, житията на светците, жертвените подвизи на мъчениците, светостта на архипастирите, а също и съществуването на женени свещеници, които независимо от наличието на жени и деца задоволяват духовните нужди на своето паство.

Руските свещеници ни плениха със своята вкорененост в Църквата, молитвеността и всеотдайното служение на Христос. Тъжно е, че не всички от тях приеха възсъединяването на Руската задгранична църква с Московската патриаршия. Ние бихме предпочели те да бъдат по-"земни", по-"човешки", може би малко по-грешни, но да свидетелстват за важността на единството на Църквата и да останат с нас под омофора на легитимното свещеноначалие. Ние не разбираме руснаците, които искат да бъдат откъснати от Русия.

Православието все повече се разпространява в Южна Америка. За съжаление освен поместните Църкви тук действат и неканонични "православни църкви". Оглавяват ги авантюристи, нямащи никакви морални принципи. Те си изобретяват "патриаршии" и църковни титли. Способни са да изготвят фалшиви документи за апостолска приемственост, за да потвърдят легитимността на своите "епископи". Вина за появата им имаме частично и ние, защото южноамериканските православни енории са разделени и понякога изразходват сили и време за второстепенни нужди.

В заключение искам да кажа, че Православната църква направи живота ни истински щастлив. Ние продължаваме да служим на нея. Често стягаме куфарите си и се качваме на автобус или влак, за да посетим епархия или новоформираща се община. Дай Боже да си организираме хор като в московския Сретенски манастир. Мнозина наши енориаши го слушаха през ноември 2008 г., когато в Чили се състояха Дните на Русия, и бяха запленени. Но главната ни мечта е да издигнем православен храм за слава на Господа и в името на бъдещите поколения.

Отец Алексий Аедо Вилугрон е единственият свещеник в Руската задгранична църква в Чили (ако не смятаме двамата свещенослужители, подкрепили разкола след възсъединяването на Руската църква).

Алекс Аедо е роден на 25 февруари 1961 г. в община Питруфкен в централната област на Чили Араукания, във вярващо католическо семейство. От ранните си години е мечтаел да посвети живота си на Господа и Неговата Църква. Завършил е католическата семинария и Католическия университет в Сантяго-де-Чили.

Още като семинарист се е заинтересувал от Православието. Това станало след запознанството му с палестинско семейство, емигрирало в Чили от Назарет. Алекс споделил с тях своето търсене на истината в Бога и палестинците отговорили: "Ние, православните, изживяваме същото, но в друга форма".

Младежът бил заинтригуван и е решил да научи повече за източното християнство.

Започвайки от 1979 г., младият чилиец посещавал антиохийската енория, въвличайки се в богослуженията и енорийския живот и изпълнявайки различни послушания. На 25 години Алекс Аедо заедно със своята годеница Бренда Барнет Калдерон приел светото кръщение в храма на Антиохийската патриаршия. През 1986 г. на празника Успение на Пресвета Богородица той бил ръкоположен за дякон, а след два месеца – за свещеник.

Отец Алексий е основал няколко енории, православно младежко дружество и православна дяконска служба "Преп. Герман Аляскински", занимаващи се с проповядване на християнските ценности. Дяконската служба е регистрирана в Министерството на правосъдието на Чили. Интересен е фактът, че бракът, сключен чрез подобни официално признати организации, съгласно новите чилийски закони има юридическа сила и не изисква гражданска церемония. Освен пастирските си задължения отец Алексий преподава религия, етика и аксиология във висши и средни учебни заведения.

През 2005 година той преминал към Руската задгранична църква и оглавил новата енория "Св. Нектарий Егински" в Сантяго. В Централния професионален университет, където свещеникът служел като духовник и четял лекции, той организирал параклис. В енорията са били духовно обгриживани 60 студенти. След като учебното заведение се преместило в друга сграда, енорията сменила адреса си.

През март 2006 г., когато възникнал проблем с трудовата заетост (в Чили православният свещеник не може да се изхранва от своята енория), отец Алексий се преместил в друг голям град – Консепсион, където започнал работа в университета и организирал общината "Преп. Силуан Атонски". Православните енориаши били подслонени от арабския културен и спортен център в града. Енориашите са араби, чилийци и руснаци (около 60 души). Властите са предоставили на мисията терен за изграждане на храм.

Отец Алексий мисионерства и в град Валдивия, намиращ се южно от Консепсион. Мисията е посветена на Благовещение Богородично. Свещеноначалието е осветило антиминс и предало свето миро. Своята къща за богослужение е предоставил високопоставен полицейски служител, приел Православието.

| Православие.RU

[Протомајстор]

Први пут нешто читам на Бугарском и презадовољан сам својим учинком.

[Guest nikolastojanoviccuprija]

Ja ispovedam Pravoslavni Simvol Vere u BOGA TVORCA I SVEDRZITELJA i volim svoj Srbski rod kojem i pripadam cak sam i Veliko Srbin ali nista manje nisam ni Veliko Jugosloven ! Boli me uvo i za Ruse i za Ameriknace svi su oni daleko a ja zivim ove na ovom ovakvom Balkanu i tu gradim svoju i buducnost svoje dece ! Sto rece blazeno pocivsi Patrijarh Pavle "Budimo Ljudi " jer ako budem u svakom trenutku Covek onda nacionalizam postaje irelevantna kategorija