draganmk

Vo Grcija ne smee da se zboruva makedonski, iako celi sela se sostaveni od makedonci koi odlicno go zboruvaat makedonskiot jazik, koga doagaat na soping vo Bitola, Gevgelija Struica. Vo Bugarija se se kaznuva so 60 evra ako se izjasnis za makedonec, vo Albanija se slucuva istoto... http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&eventId=71564. samo mal potsetnik .......

Ево браћо, нормалан човек из Русије, http://poa-info.org/vesti/2011/02/20110203.html ..Видите, на Валааму има двојица македонаца,.. Да је било исправно оно што је пре пар месеци урадио онај други македонац, МЕТОДИЈЕ(који је и заменик игумана Валаамског манастира), и овај други монах-НАУМ, би такође као он, служио са расколничком (хи)јерархијом; Али ето, види се да је у суштини, Методијев потез ( https://www.pouke.org/forum/index.php/topic,10095.0.html )дубоко антицрквени испад, који је за сваку осуду... Како је ово тужно, и до кости потресно два македонаца један нормалан а други не нормалан, један приапада нормалнима а други ненормалнима. Каква нељубав какав језик, .........Пред око недљу дана ја сам испробао један експеримент......покушао сам да напишем кратко, оно што ви о македонском православном народу, , пишете,али против вас, (као пример), хтео сам да се уверим у предпоставку да кад пробаш да нешто кажеш о стварима кои ви из те дистанце можда нисте чули, и нисте их осетили на своју душу, кад поменеш нацију удре те канонима , а када пробаш са еклисиологијом, или канонима удре те вреџајучи ти и нацију и Цркву, и твој хришчански позив. Јас сам раније писао на овом форуму, писао сам јер из почетка сам мислио да незнате много о нас и да уствари нам фали много љубави....кад сам видео да уствари ми само седимо, као ОНИ СТАРИ МАПЕТИ (из куклене серије) и исмејавамо најосетливија и болна питаЊА КОЈЕ НАС НЕ ТИЧу директно ОДУСТАО САМ ЈЕР МЕНЕ као МАКЕДОНЦА (молим вас немојте да ме због овога судитте) почело много да ме боли. Јер ако будемо искрени каноне се читају онако како се воли, уствари некад се они као заложнике користе.......ето ситуације и Артемијев раскол данас брани се канонима, и ми се бранимо канонима, и ви нас судите канонима.....а канонима влада Љубав која их је написала. Христос врвна љубав ујединава а мржнњом ми парамо његов хитон. Нико овде није писао како се осечају милион и по православних у Македонији, они вам благодатчу нису тако далеки, јер они кои су од нас отишли дошли су код вас са истим благодатним даровимна које су од МАкедонској цркви као залог за вечносат добили. Како вреча кад се ту трудите да нас што горим именом ословите, или у каквој нас пеколној рупи сместите еретике, безбалгодатни, расколице, горих од ескима.....јел на крају крајева излази да наш највечи грех је то што смо македонци! Христос жртвом својим све народе споио у један НАРОД. сАМО ЖРТВОМ МОЖЕМО ПОБЕДИТИ ОВО НЕНОРМАЛНО СТАЊЕ УЗДРЖАНЕЊ ЉУБАВИ ( ЈЕР СЕ МИ КАО ПРАВОСЛАВНИ ВОЛИМО, АЛИ ИПАК , НЕ ВОЛИМО СЕ). АЛИ КО ДА СЕ ЖРТВУЈЕ? Један или мноштво? Мислим да свети Григориј има одговор за све нас! са љубављу и БОЛУ надам се ваш брат

verujete u Srbstvo...

a vi jos verujete JOvanu????

е па тогаш повеќе сме евреи од православни.....................или када кажете родољубие мислите љубав спрема Нашу Небесну и вечну домовину. онда уреду

Православие nacionalizmot e BOLEST videte go klipot.

Sto treba da se napravi za da mozat da se gledaat Pozdrav

Neko ko ljubi, sirinom ljubavi Hristove!

Mislam deka ovaa drevna molitva, e povrzana so drevnata disciplina arkana. I da ne e direktno svrzana so nea, idejno vo sebe ja nosi porakata- da ne se izdade tajnata, da ne se izvrtat Svetite Dogmati, da ne se izdade Crkvata i vo bukvalna smisla. Da se ucestvuva na Evharistiskoto sobranie e prasanje na zivot i smrt. Koga e goneta Crkvata sekoj Hristijanin ja znael i lokacijata i sostavot na vecerata na ljubovta. Toa togas vo vremeto na progonot znacelo deka sekoj go predava svojot zivot na Boga i blizniot. Eden da ja otkriel Tajnata cela Crkva bila osudena na Smrt. Taka e i denes. Da se zivee Vistinski po Evangelieto , da se Uccestvuva na NEbo -zemnata Liturgija e prasanje na zivot i smrt. Liturgijata ja otkriva Tajnata na Crkvata.

Драга Лазарица ОГРОМНА благодарност за тоа што се потруди да го објавиш овој труд на Слобоски, и тоа со се интересните графики као да ги разлистуваш старите руски минеи. Ова ќе биде од голема корист за вероучителите како матријал, и текст и слика. Благодарам

На литургијата се е битно ни еден дел не занемарлив туку се е во склад со целото. Се знае улогата на антидорот и треба да се каже дека ниту може ниту смее да биде замена , ниту конкуренција на Светата причест. Имено употребата на антидор после Причест има и практична примена во смисла убаво да се употребат и најмалите честици од Причесната. Некаде по причесната даваат и вино за иста намена , како што и служаштиот владика по причестувањето се послужува со вино , вода, шеќер. Инаку употрбата на антидорот во контекст на причестувањето е долга и важна тама..........поздрав поправете ме ако грешам

И во Македонија се дели од соседка на соседка. Стршно

oO filmu Car, verojatno e nov zosto go gledav na festival vo Bitola.Raboten po istoriski nastan spored zitieto na patrirahot Filip...................nasiot omilen jurodiv od Ostrov go igra Ivan grozni , covek so dve licnosti.......prekrasen primer za razlikite megu zborovite i delata. PREKRASEN FILM za macenickiot, vistinskiot do smrt verniot podvig na patriarhot Filip. Filmot e poln so emocii, prekrasna kostimografija, gluma..... Da se odbere vistinata koga zalogot e smrt na blizniot........vistinata ke pobedi na krajot ......da go gledate pozdrav

Ako mozete da gledate ruski film Car sa istim glumcem i rediteljem filma OStrov . Predivno

Нека е вечен споменот На големиот Архиереј

Здраво незнам дали содржината на филмот е вистинита , иако постојат местатa кои се во неa споменати. Ве молам ако некој знае повеке за авторот нека пиши.

zdravo prekrasna tema..............za razmisluvanje predlagam eden tekst od eden bugarski sajt prezemen od nekoj ruski...............mislam vo se krijat vistinskite odgovori na ovaa tema ,.................Православието през погледа на южноамериканец 19.05.09 | О. Алекс Аедо Вилугрон, Чили Е-мейл Печат ПДФ Това есе не претендира нито за историческо свидетелство, нито за изследване на духовното и културното наследство на Православието в Южна Америка. То изразява личната гледна точка на един свещеник-мисионер, кореняк чилиец, който по Божията милост вече 22 години служи на Православната църква, непрекъснато открива за себе си съкровищата на Православието и ги предава на хората от южноамериканската култура. Един уважаем епископ от Йерусалимската патриаршия, изказвайки се пред палестинците, живеещи в Чили, каза нещо много вярно: "Църквата не може да съществува без родина". През 2000 година аз бях на поклонническо пътуване в Гърция и Светата Земя. В Атина попитах една дама: "Какво е по-важно за Вас – да бъдете православна или гъркиня?" Тя ми каза тъкмо това, което се страхувах да чуя: "Отче, та това е едно и също". Отговорих й, че аз, например, не съм грък, но съм православен. След осем години се случи същото. В болницата в Сантяго се запознах с лекарка-анестезиолог, родена в Русия. Тя искрено се изуми, че пред нея стои православен свещеник, който не е руснак. Попитах я дали е православна. Отговорът беше: "Разбира се! Нали съм рускиня!". В този момент си помислих: аз не съм руснак, но съм православен. Православието в нашата страна и на нашия континент бе донесено от араби (предимно палестинци), гърци, руснаци и в по-малка степен от румънци. Първите емигранти напуснаха страните си поради политически и социални конфликти. В чужбина те не изгубиха вярата си, но съвсем не се грижеха за разпространяването й. Общините на православните емигранти гледаха чилийците с недоверие и затваряха пред тях вратите на храмовете си, за да пазят чистотата на културата си. Някои храмове и досега изглеждат като крепости. Още преди двайсетина години моите съотечественици, интересуващи се от Православието, трябваше да наблюдават богослуженията през прозореца. Така че ние, православните чилийци, южноамериканците, не сме плод на мисионерски труд, а на своебразно "самомисионерство". Държавите, открай време изповядващи Православието, са канонична територия на определена Патриаршия. Например всички православни енории в Русия са под юрисдикцията на Руската православна църква. В Южна Америка ситуацията е друга. През епохата на Вселенските Събори тя не е била известна на Стария свят. Експедициите на Христофор Колумб са станали реалност едва пет века по-късно. Може да се каже, че нашият континент е канонична територия на всички Църкви и заедно с това – на нито една от тях. Понякога един регион се подчинява на юрисдикцията на няколко Православни църкви. Например в столицата на съседната Аржентина има резиденции на управляващите архиереи на Константинополската, Антиохийската и Московската патриаршии. В Чили е само катедрата на главата на епархията на Антиохийската църква, смятащ себе си за върховна власт над всички православни енории. В южноамериканския регион поместните Църкви демонстрират неспособност да работят заедно. Тук проличават междунационалните и междуцърковните разногласия. Деструктивна роля играе желание на някои Църкви да се покажат по-добри от другите. Константинополската патриаршия по всякакъв начин ни внушава, че притежава палмата на първенството. При това гърците не са пример за светост и упорито не признават нашето право да извършваме богослужение на испански език, за разлика от Руската и Антиохийската църкви. Вярващите преминават от една община в друга, докато не намерят подходяща среда. В началото на 1980-те години аз пристигнах в Сантяго от чилийския юг с намерение да следвам в Богословския факултет на столичния Католически университет и да се запозная с Православната църква, която нямаше никакво присъствие в моя край. Тогава ме прие антиохийската община. Под омофора й аз служех на Бога 18 години. Когато Буенос-Айреският и Южно-Американски митрополит Александър от Руската задгранична църква ми предложи да премина под негова юрисдикция, аз с благодарност се съгласих. Владика Александър бе забележителен пастир. Неговата кончина в 2005 г. и досега е извор на скръб за нас. С чувство на радост, смесено с носталгия и малко тъга, си спомням за първото си участие в православното тайнство кръщение, причастяване и миропомазване, когато ние с моята годеница се присъединихме към Православието. А първата сватба по православен обред, на която присъствах, бе собствената ми венчавка. Извърши я първият православен свещеник-чилиец, приснопаметният отец Йоан Боденбург Малдоналдо. Винаги съм искал да видя дяконска хиротония, но първото тайнство в моя живот беше моето собствено ръкоположение. Същото стана и със свещеническата хиротония. Аз само я представях във въображението си, докато на 26 октомври 1986 г. викарият на Антиохийския патриарх в Чили епископ Гавриил (Фадул), днес вече покойник, не ме възведе в свещенически сан. Често си мисля за историята на Рут от Стария Завет. След като изгубила мъжа си, тази млада и красива моавитянка, за да нахрани свекървата си, започнала да събира изпадналите класове на нивата на богаташа Вооз. И ние сякаш овдовяхме, когато разбрахме, че Църквата, към която принадлежим по рождение, е далеч от истинската вяра. Подобно на Рут, ние събирахме класовете на Православието, изпаднали от ръцете на гърци, араби и руснаци. Една община ни научи на хоровото пеене, от другата научихме за тропарите, от третата – за кондаците, четвъртата ни показа богослужебните одежди, от петата научихме как се извършват богослуженията през Страстната седмица. Потресоха ни руските икони, от които светиите гледат мълчаливо с тайнствен поглед. Общувахме с православни свещеници, понякога пристигащи в Чили, с руските съпруги на чилийците. Лека полека събрахме толкова класове, колкото е необходимо, за да се изпече хляб. Не ни достига само щастливия край на историята на Рут, когато Вооз бил запленен от красотата на бедната вдовица и се оженил за нея. Приоритетното направление на нашата дейност е привличането на младите хора към църковния живот. Надявам се, че нито един млад чилиец няма да повтори моята съдба и неговата сватба и още повече ръкоположението му няма да бъдат първите му православни обреди. Немалко сили влагаме в създаването на пълноценна енория. Вярвам, че подобно на Вооз, обикнал Рут, когато видял красотата й, йерарсите на Църквата ще обикнат нашата млада енория, радваща хората и утешаваща ги при обиди, предизвикани понякога от общуването с представителите на братските православни народи. Ако Господ е искал да сме гърци, щяхме да се родим в Гърция, ако е искал да ни види араби, щяхме да се появим на бял свят в Близкия Изток, ако е желаел да бъдем деца на някой от многобройните народи на Руската Федерация, Той щеше да ни засели в тази велика страна. Но Господ ни е създал южноамериканци. Ние практически без ничия помощ се приобщихме към истинската вяра и сме призвани да разпространяваме православната традиция тук, в нашата родина. Но защо ни привлича Православието и Православната църква? Тук трябва да кажем, че за нас, живеещите на Запад, е характерен аристотеловият, томисткият начин на мислене. Ние сме склонни към анализ, разделяме едно цяло на елементи и след сложно търсене на интеграцията в края на краищата осъзнаваме, че цялото е нещо повече от сумата на съставните части. Така сме стигнали до извода, че политиката не е свързана с областта на религията, че религията не се съотнася с гражданската сфера, че частното е слабо свързано с общественото. В нашите страни има религиозна свобода, но религиозният фактор не сплотява, а напротив – разединява обществото. Държавата страни от решаването на въпросите, свързани с религията. Незабележимо религиозната свобода се превръща в преграда за религиозния живот. В такива условия вярата става нетрайна, възниква несъответствие между това, как живее човек и в какво вярва. Възникват християнски движения, които игнорират натрупаните научни знания и обръщат гръб на историята. Религиозната свобода е призната като ценност, но се възприема като всепозволеност. Тя предизвиква радост и същевременно страх. Това е плод на социалния мир, но не така, както както са го разбирали светите отци, според които мирът е купен с кръвта на мъчениците - семе за нови християни. Мирът не е просто липса на война, а сливане на човека със своята култура, резултат на обединението на хората, способни за взаимна обич и трансцендентност. И ето, живеейки в тази реалност, ние се срещнахме с Православието, със "Светлината, дошла от висините на Изтока". Ние видяхме, че православният човек свързва своята вяра с културата, че може да познае света в неговата цялост, да съвмести частното и общественото, разума и чувствата, земното и небесното. Вярващите, разочаровали се от своите общини, идват в православните енории и виждат онова, което навремето порази нас: тържествеността на литургията, тишината на молитвата, иконографията, благоуханието на тамяна, свещеното пространство, където разцъфтяват възвишени чувства, сплотеността на общината, житията на светците, жертвените подвизи на мъчениците, светостта на архипастирите, а също и съществуването на женени свещеници, които независимо от наличието на жени и деца задоволяват духовните нужди на своето паство. Руските свещеници ни плениха със своята вкорененост в Църквата, молитвеността и всеотдайното служение на Христос. Тъжно е, че не всички от тях приеха възсъединяването на Руската задгранична църква с Московската патриаршия. Ние бихме предпочели те да бъдат по-"земни", по-"човешки", може би малко по-грешни, но да свидетелстват за важността на единството на Църквата и да останат с нас под омофора на легитимното свещеноначалие. Ние не разбираме руснаците, които искат да бъдат откъснати от Русия. Православието все повече се разпространява в Южна Америка. За съжаление освен поместните Църкви тук действат и неканонични "православни църкви". Оглавяват ги авантюристи, нямащи никакви морални принципи. Те си изобретяват "патриаршии" и църковни титли. Способни са да изготвят фалшиви документи за апостолска приемственост, за да потвърдят легитимността на своите "епископи". Вина за появата им имаме частично и ние, защото южноамериканските православни енории са разделени и понякога изразходват сили и време за второстепенни нужди. В заключение искам да кажа, че Православната църква направи живота ни истински щастлив. Ние продължаваме да служим на нея. Често стягаме куфарите си и се качваме на автобус или влак, за да посетим епархия или новоформираща се община. Дай Боже да си организираме хор като в московския Сретенски манастир. Мнозина наши енориаши го слушаха през ноември 2008 г., когато в Чили се състояха Дните на Русия, и бяха запленени. Но главната ни мечта е да издигнем православен храм за слава на Господа и в името на бъдещите поколения. Отец Алексий Аедо Вилугрон е единственият свещеник в Руската задгранична църква в Чили (ако не смятаме двамата свещенослужители, подкрепили разкола след възсъединяването на Руската църква). Алекс Аедо е роден на 25 февруари 1961 г. в община Питруфкен в централната област на Чили Араукания, във вярващо католическо семейство. От ранните си години е мечтаел да посвети живота си на Господа и Неговата Църква. Завършил е католическата семинария и Католическия университет в Сантяго-де-Чили. Още като семинарист се е заинтересувал от Православието. Това станало след запознанството му с палестинско семейство, емигрирало в Чили от Назарет. Алекс споделил с тях своето търсене на истината в Бога и палестинците отговорили: "Ние, православните, изживяваме същото, но в друга форма". Младежът бил заинтригуван и е решил да научи повече за източното християнство. Започвайки от 1979 г., младият чилиец посещавал антиохийската енория, въвличайки се в богослуженията и енорийския живот и изпълнявайки различни послушания. На 25 години Алекс Аедо заедно със своята годеница Бренда Барнет Калдерон приел светото кръщение в храма на Антиохийската патриаршия. През 1986 г. на празника Успение на Пресвета Богородица той бил ръкоположен за дякон, а след два месеца – за свещеник. Отец Алексий е основал няколко енории, православно младежко дружество и православна дяконска служба "Преп. Герман Аляскински", занимаващи се с проповядване на християнските ценности. Дяконската служба е регистрирана в Министерството на правосъдието на Чили. Интересен е фактът, че бракът, сключен чрез подобни официално признати организации, съгласно новите чилийски закони има юридическа сила и не изисква гражданска церемония. Освен пастирските си задължения отец Алексий преподава религия, етика и аксиология във висши и средни учебни заведения. През 2005 година той преминал към Руската задгранична църква и оглавил новата енория "Св. Нектарий Егински" в Сантяго. В Централния професионален университет, където свещеникът служел като духовник и четял лекции, той организирал параклис. В енорията са били духовно обгриживани 60 студенти. След като учебното заведение се преместило в друга сграда, енорията сменила адреса си. През март 2006 г., когато възникнал проблем с трудовата заетост (в Чили православният свещеник не може да се изхранва от своята енория), отец Алексий се преместил в друг голям град – Консепсион, където започнал работа в университета и организирал общината "Преп. Силуан Атонски". Православните енориаши били подслонени от арабския културен и спортен център в града. Енориашите са араби, чилийци и руснаци (около 60 души). Властите са предоставили на мисията терен за изграждане на храм. Отец Алексий мисионерства и в град Валдивия, намиращ се южно от Консепсион. Мисията е посветена на Благовещение Богородично. Свещеноначалието е осветило антиминс и предало свето миро. Своята къща за богослужение е предоставил високопоставен полицейски служител, приел Православието. | Православие.RU

A DA KE ZABORAVEV MNOSTVO MAKEDONCI GO POCITUVAAT SVETEJSIIOT PATRIJARH PAVLE ZA SVET COVEK...................

DA AMA VESTITE DEKA SAMAREL BEA VISTINA, DEKA NAVREDUVALI I PONIZUVAL LUGE V CRKVA I TOA E VISTINA,,,,,,,,,,,,,,,,VPROCEM...........AHIL E VO PRAVO..................SAMO 30 -DO 100 LUGE OD KAJ JOVAN GI SAKATE .............A OSTANATITE,,,,,,,,,,,,,,,SE KOLATERALNA STETA...............TE MOLAM.............PROSTETE SO NAVEDUVAM PRIMERI STO SE SLUCILE KAJ NEKOI EPISKOPI KOI ZA NEKOJ IZGLEDAAT NEDOSTOJNO ZA EPISKOP..........TAKVI IMA SEGDE..............VESNICITE SE POLNI SO TOA...........I KAJ VAS I KAJ NAS.............I JAS TOA SAKAV DA GO KAZAM OVA KOMPLICIRANO PRASANJE NE SMEESE VAKA DA SE RESAVA .................SEGA KAKO...................NIKOJOD MAKEDONCITE NIKOGAS NEMA DA GO PRIFATAT JOVAN , PREMNOGU GI NAVREDIL DO SEGA..........MAKEDONIJA SAKALE ILI NE E REALNOST...............TOA I JAS VELAM DEKA EDNOSTRANO RESENIE NIKOGAS NEMA DA SE NAJDE BEZ LJUBOV A KAKO TRGNALO...........SO MISLITE PISMMO TO NA JOVAN DO IGUMENOT NA BIGORSKI E TUKU TAKA OD LJUBOV, KADE IMA TEKST NA JOVAN NA ZVANICNIOT SAJTNA MAKEDONSKI IMAM VPECATOK DEKA SE POVTORUVA ISTOTO SO PATRIJARHOTT GERMAN I ARHIEPISKOPOT DOSITEJ..................DA SE VRATIME NA EVANGELIETO ZLOTO SEKOGAS PRODUCIRA ZLO. A HRISTOVATA EVANGELSKA NOVINA E DA SE ZAPRE SO LJUBOV, ........TREBA VOLJA OD SITE................ETE MOZEME DO BESKRAJ VIE NAS , NIE VAS KE VE NARECEME ETNOFILETISTI DO KOGA.............ZAKANI, UCENI, TOLKU SME SEGA ZAGLAVENI STO MISLAM DEKA SAMO EVANGELSKATA LJUBOV E SPAS..............BRAT SOSLUZUVANJETO E IZRAZ NA NAJGOLE3MATA LJUBOV KON BOGA I BLIZNIOT............A NE SAMO PRAVNICKO ORUDIE ZA POTVRDA NA NEKOE RESENIE .............KAKO KE OPSTIME .......AKO NE SE SAKAME .........DA MILIIONI STRADAAT.....

Pozdrav do site osbeno do Svetlana, vo pravo e Ahil koga veli deka vie mozebi gi sakate pravoslavnite luge no ne gi sakate pravoslavnite makedonci, vo toa e sustinata na site prethodni istoriski raspravi za Makedonskata crkva, -------kogo go sakas nego go branis............dali vie go poznavavte Jovan porano kako episkop na MPC? Koga go slusav kako propoveda, jas sum od Bitola, prv pat kako da slusnav propoved v crkva, potoa pocnaa da doagaat vesti deke...........samarel luge sred liturgija, gi navreduval svestenicite pred mnostvoto narod..nie zaljubenite vo Hrista ne veruvavme...............znaete,,,,,,,,drugite episkopi go ljubeaa svojot najmlad sobrat i sakaa da mu pomognat.......mu dadoja i mitropolija i uste edne i uste edna..................na krajot za da dokaze kolku mu e griza do nas ne ostavi samo za da moze da bogosluzi so priznati episkopi, zaradi eden denes braka stradaat milioni, ako ima nekoja vina denes za nego toa e negovata vina, mozebi pogoleme vina nosi tie sto go sozdadoa a toj sega samo se brani..........Ete da stavime na kantar makedoncite se makedonci, srbite se srbi , site se pravoslavni..................Preku zrtvata na Eden se spasija site.........a sega preku eden. i poaradi eden...........se razglasuva deka Makedonskata crkva e raskolnicka i za nea nema spasenie taka kako da ginat milioni............., Dragi braka...............vi zboruvam ..............preku ustite na makedoncite..............zapoznajte ne . Ako e do cistotata na kanonite, ako ste bogoslovi, ako sakate da razberete- istite kanoni gi koristat crkvite koi se delat od majkata crkva, istite kanoni gi koristi Majkata crkva koga gi osuduva onie koi se odelila od nea, Prasanjeto so Bugarskata Crkva, se resi so politicka ili crkovna volja( sedumdeset godini tie bea vo raskol so Carigrad) A Romanskata crkva, ami Grckata crkva dali lesno se razdeli so Carigrad..................................eden den politikata ke najde kompromis, ama dali dotogas nie ke najdeme vo nas ljubov da se nareceme braka Dragi Bogoljupci, Hristoljupci, denes se relativiziraat najsvetite dogmati, ete vo razgovorite so zapad........ne se spomenuva filiokveto, indulgenciite, .....itn..........no se rasprava za papskiot primat............ziveeme vo opasno vreme..........da go Ljubime Hristos, taa ljubov e pogolema od ljubovta kon narodot svoj.........etnofiletizmot, denes e naseto filiokve, nasiot grev........................... Pozdrav

Izvini koj ti kazal deka vo makedonija crkvite bile muzei. Ako su MAkedonci raskolnici...........povtaram ovaj stav, zasto Jovan kao punovazni episkop je primljen u edinstvom za Pravom Istinskom Crkvom, zar raskolnicka blagodat je vama bila u redu..........sad kad neko od Makedonske Crkve hoce da pristupi u ohridsku arhiepiskopiju treba da primi miropomaznje kao da je jehovin svedok, budista ...itd. Ako je ovo ljubav ja se pitam onda sta je ljubav. Igramo se svetinjama.....................ognom se mi igramo

braka koga ja upotrebiv parabolata za bludniot sin , mislev deka taa odgovara na dvata brata kako so e mpc i spc,.Imalo periodi od istorijata koga spc bila bludniot sin, Ako veke se povrzuva bludniot sin so mpc togas bi sakal da ja povrzete spc so poslusniot brat koj ropta na pokajanieto na negoviot brat.........ako pak go zemem odgovorot na Otecot, togas dijagnozata i za ednite i za drugite e nedostatok na ljubov. Nikako ovde ne mislev na Jovan dali e vinoven ili ne e neznam. Ama deka toj e poveke precka od pregrataka toa znam. Imajte na um toj strada, strada makedonskiot narod sekAKO STRADATE I VIE............

Zdravo kako moze da odi vo ubav pravec ovaa bolna tema braka se raspravaat so braka, edinstveno dobro koe e vsusnost i strasno e toa sto tuka se gleda kako site ne zafatila bolesta na neljubenjeto, sme se zafatile da resemi edno politicko prasanje, sme stanale sudii .....ona oko za oko zab za zab bese starozavetna maksima, .......... a sopiranjeto na zloto so Ljubov bese ona NOVOTO .............koe preobrazuva koe od stari i vetvi ne pravi novi i vecni...............kolku vreme trae ovoj spor.............kolku novi luge se rodile......da se krstile se pricestuvaat, kajat , molat.......................i pak i pak istite razgovori za istite temi ....pred internetot se mrazevme preku vesnicite a sega se mrazime i vaka malku covek na covek.................ova seto lici na partija sah...............kolku napraduvam ama za zal vo pogresen pravec..............sto poracuva parabolata za bludniot sin, ............sto pravi bratot koj padnal,,,,,,,,,,,,,,,,ama bitno e da se razmisli sto napravi............verniot brat koj ostanal pri domot na Otecot svoj,.............

u redu potrudicu se, tebi za ljubav .......e ovako ...Za koga place ovaj vladika , za sebe ili drugog koga je udesila nesreca. Ja neznam dali znate, ali bigorskki manastir je svetionik do neba, koi pokazuje ljudima put kroz ove doline placa. Tamu imaju svetogorsko bogosluzenje, iguman je svetigorski ucenik i jos u najtanjim vezama povezan sa svetom Gorom, koji pomazu molitvom i dela.Hiljade se tamo kaju mole pricestuju, tamo miro mirise na kilometar od manastira. Zasto ovo prepricujem, za da odgovorim na pitanje koi sam sebi s bolom postavio: Za koga place ovaj vladika, vidite ja mislim da jadikuje za sebe, mislim da likuje tucoj nesreci i kao da kaze.....eto Bog vas kazni.....ali goreo je i divni Hilandar svetionik za umornrputnike.........Kako je nemu prognanog, a kako je nama pomazanima sa istim svetim mirom koi i sam je na krstenju pomazan.Kako je nama kada nas nazivaju jeretike, koji ce se spasti po milosti bozjoj kako kutri eskimi i kinezi, .....to sam tu na forumu procitao. Ja sammo zbog toga i pisem iznenadila me ta ne ljubav, navikao sam da o MPc i SPC i toj dugoj kavgi razmislam kao o politici, ali sad gledam da te lose pomisli poceju da truju...Vidi ovako sve se to desilo mislim megu MPC i SPC davno pred da se rodim ( ne predavno) Ali kad sam se rodio,moji su me zaclanili u Telo Preblagago Hrista, pomazanjem sa postao negov . U toj stredini sam rasto , pado , padam, i jos mi blagodat bozija pomaze vodeci me za rukom ....porastaom sam i vise sam upznavao Crkvu, i svatio da ta i jeste ono sto sam citao Zaednica onih koi se ljube sa Onom koi Ljubi. Tako sam razmislao o Crkvi, o srpskoj , bugarskoj, grckoj- samo da vam kazem sam jezik mislim grcki i kad sam ga slusao na tv na reklami za neki novi ovosni jogurt , potsecao me ja na Crkvu i Hrista . Eto zato sada i ja jadikujem zbog ne ljubavi koja postoi megu bracom koi isto vole Hrista koi je za volio nas a mi se nevolimo. Zato ovo pismo vreca iako pisano je trepetom ono trese prah i kaaze necisto necisto ......vi makedonce ste kako samarjani necisti....... Ljudi braco sta mi mozemo od jedinstva sa vama koi ste u boljoj pozicii, da ocekujemo, ko treba da se pokaje, ko treba da popusti sta treba da popusti, ......ako ipak neko od nasih to uradi jel cete nas u istom trenu ponovo vozljubiti, dali cete sa nekim magicnim delitom sve ove reci ispisani na forumima da se izbrisi.......dajte braco kako sto je do sada da se trudimo ljubit neosucavati, pomagati........za na kraju da se svi vratimo i vekujemo u Doma Otca Nasega pozdrav

Za kogo zali ovoj episkop za sebe ili za nesrekata sto mu se sluci na najvredniot , duhonosen starec, placeli li za oklu milion pravoslavni pomazani so istoto miro so koe na krstenieto e pomazan i toj. Deluva ne vkusno koga strada oti nema dom a site nas pred pravoslavnata ekumena ne predstavuva kao slepi zalutani skitnici vo duhovniot zivot. I pomaga na ljubovta ova pismo ili tura sol na ranite...................site koi kako vo tiho pristaniste se odmaraat vo svetoto pravoslovie bi trebalo da se navredat od ova navistina nevkusno pismo